50
Национален граждански комитет на Авиационната общественост
Уеб дизайн: П. Антонов

Какво даде на света българинът Асен Йорданов

Кратка биографична справка и обзор на по-значимите постижения на основоположника на самолетостроенето в България

Приложение към отворено писмо на Национален граждански комитет на авиационната общественост за даване на името на Асен Йорданов на Международно летище София

От Пламен Антонов

Един от пионерите, чиято работа и постижения са дали мощен тласък на авиацията в световен мащаб, е роден на 2 септември 1896 г. в София. Това е едно будно и любознателно момче, син на високообразовани родители, който още от малък е запленен от тайните на природата и всичко движещо се и механично – Асен Йорданов.

Все още ученик, през 1912 г. само на 15 години, той конструира безмоторен самолет, който успява да полети. Скоро след това младежът е сред учениците на Луи Блерио (Louis Blériot) в Париж, а след още две години

Асен Йорданов поставя началото на българското самолетостроене

като самостоятелно конструира първия български самолет, който успешно полита, преминава успешни изпитания и е приет от комисия от Министерство на войната. Датата е 10 август 1915 г., началото на самолетостроенето в България, само 12 години след първия полет на братята Райт (Wright brothers).

Не след дълго подпоручик Йорданов вече е боен летец и участва в Първата световна война извършвайки бойни полети и трупайки безценен опит, за което е награден с офицерски кръст „За храброст.“ След войната за България следва национална катастрофа, а за младия, но вече опитен авиатор – период на много разочарования. Въпреки всичко той си остава Българин и с подкрепата на правителството на Александър Стамболийски през 1922 г. отива в Америка да представя България на престижно авиационно състезание – обиколка на света по въздуха. Състезанието е отменено, но оттук кариерата на Асен Йорданов отбелязва бляскаво развитие в страната, която той приема за нова родина. Това става по време на един бурен период от развитието на световната авиация – Златният век на авиацията.

Младият български авиатор изминава сам, без средства и без ничия подкрепа дългия път от обикновен чертожник, през летец изпитател до

Изтъкнат авиоконструктор и един от най-големите авиационни авторитети

на времето си. Участвайки в конструкторските екипи на известни самолетостроителни компании като Локхийд (Lockheed) и Дъглас (Douglas), приносът на българина Асен Йорданов за създаването на някои от най-успешните образци в световната авиационна техника е неоспорим. Списъкът им е дълъг, но е достатъчно дори само споменаването на

Самолета DC-3, който направи истинска революция във въздушния транспорт

и продължава да лети и днес, повече от 80 години след създаването му. В съветския си лицензионен вариант ЛИ-2 той е бил основен самолет, един от тези, които слагат началото на българските авиопревози на летище София.

Наред с бляскавата си инженерна кариера Асен Йорданов е автор и на

Книги, които са знакови в авиацията, издавани са в милионни тиражи и му носят световна слава и известност

Не са случайни думите на Нийл Армстронг, първия човек стъпил на луната: „Аз съм се учил от Йорданов!“ Огромният успех на книгите на Асен Йорданов до голяма степен се дължи на практическата им насоченост и използвания личен опит на автора, уникалния визуален подход с много и разбираеми илюстрации и дори на вложеното чувство за хумор. Каква по-добра оценка за един автор може да има от факта, че произведенията му се радват на еднакво голяма популярност и са настолни книги на поколения летци, и в САЩ, и в СССР, при две коренно различни общества и политически системи. Показателно за големия принос на Асен Йорданов към авиацията и човечеството е и едно общоразпространено в САЩ твърдение: Втората световна война беше спечелена три месеца по-рано благодарение на Йорданов (заради подготовката на военни летци по книгите му, б.а.).

Неукротимият дух на българския инженер и изобретател дава много плодове и в области извън авиацията:

Асен Йорданов е изобретател на първите въздушни възглавници,

които днес можем да видим във всеки автомобил. Това става в 1957 година.

Друго знаково изобретение, плод на всеобхватния талант на българина са

Телефонният секретар, конферентната връзка и системата „Speaker-phone” въплътени в устройството Джордафон

Това става през 1946 г., поне 30 години преди масовото навлизане на технологиите, които днес ние приемаме за даденост. Защитавайки изобретението си, Йорданов има смелостта и дързостта да се изправи срещу финансовия гигант Ма Бел (Ma Bell), тъй като телефонната компания Бел (Bell Telephone) претендира за монопол върху далекосъобщителните услуги. Асен Йорданов губи юридическата битка, но в крайна сметка печели войната довела до разкъсването на монопола в комуникациите с един сбор от закони, които днес носят името дадено от Асен Йорданов – Jordaphone Docket FCC part 68.

Едно от последните изобретения на неуморимия мечтател Асен Йорданов, с което той отново се връща към световната авиация е

„Стратопорт“, който поставя основите на организацията на съвременните летища и въздушен транспорт

Асен Йорданов се оттегля от активна дейност през 1962 година, но продължава да бъде един от най-известнитните българи в Америка и света. През 1967 г., на 18 октомври, славният пионер на авиацията, писател и конструктор ни напуска, но духът на мечтателя е жив и до днес във все още актуалните произведения на Асен Йорданов и изобретенията, които ние всички ползваме без дори да се замислим. На върха на славата си

Йорданов е избран за почетен гражданин на Ню Йорк, портретът му се намира в залата на славата на летище ЛаГуардия (LaGuardia), а негови документи и лични вещи се пазят в музея Смитсониън (The Smithsonian National Air And Space Museum)

Независимо от всичко, Джери, както е известен в Америка и Джорданофф, както го знае светът, през целия си живот си остава Българин – до последния му ден на табелката на дома му е написано: „Асен Йорданов – Български авиатор.“

Едно прекрасно свидетелство за големия авторитет на българина Асен Йорданов днес е и името на един залив в далечната Антарктида – там се намира

Джорданофф Бей
(Jordanoff Bay, 63°50′20″S 59°52′00″W)

Носителят на световна слава, с когото ние всички трябва да се гордеем, човекът който постави началото на Българското самолетостроене и даде твърде много на България и света, дълго време е бил неизвестен и пренебрегван в собствената си родина. Именуването на Летище София на един доказан световен авторитет и голям Българин като Асен Йорданов ще бъде едно заслужено признание на безценния му труд!p>